Йо, кучкари!
Значи, аз съм Жоро. От Говедарци, или по-точно – от шосето над Говедарци към Мальовица. Когато ме намериха, решиха, че съм момченце и така получих това си име. Една седмица по-късно една кака, която наскоро е виждала истинско голямо момченце, каза, че 100% съм момиче, но аз си свикнах с името вече.
Така като се гледам, съм на около два месеца. Майка ми или баща ми е каракачанска овчарка и тази кръв яко бушува във вените ми. Макар и с бебешки зъбки още, съм голяма пазителка и много лая и вдигам шум, когато влязат непознати. В мен има много хляб за пазач.
По характер съм много блага, игрива и обичлива. Обожавам децата, в смисъл – да си играя с тях. Даваха ми някакви хапчета против някакви буби и глисти, така че съм чиста, един вид. Ям всичко, което ми сервират в купичката, особено много обичам хлебец. Научих се да пишкам&акам на определеното място върху един кучешки памперс, макар че навън ми е най-приятно.
Просто съм страхотен пич, отвсякъде, най-вече защото съм момиче и се казвам Жоро. Има само един проблем. Очаква се да стана голяма, към 70 см и да натежа до около 45-50 килца. Едната ми стопанка дели супер-мега-ултра малък апартамент с детенце, а другата почти си живее в колата, та няма да се чувствам никак добре при нито една от тях.
В този ред, кучкари и кучкарки, аз съм страшна оферта. Хубава съм, умна, за един ден научих командата “долу от дивана”, ям каквото има, спя като бебе (щото съм си бебе още де!), обичам много и по детски всички, които ме обичат и възнамерявам да порастна страхотен домашен и/или дворен пазител. Колкото по-скоро си намеря дом, толкова по-бързо ще свикнем едни с други и ще сложим хепи енд на едно хепи начало на спасяването ми от Мальовишкото шосе.
За да ме намерите, пишете на musha.busha в gmail.com или в профила на суратефтера на едната ми стопанка.
This slideshow requires JavaScript.

lilia
януари 6, 2011 at 19:01
Тука.Вече има дом.
Musha Busha
януари 6, 2011 at 19:04
Ъм, къде е “тука”?:)
Събина
януари 7, 2011 at 09:22
Тази госпожица ще й трябва двор.
Успех.
сисър
януари 9, 2011 at 08:32
само до домашни любимци ми е сега, честно! а на нехранимайковците, с които деля покрив- още повече………
сисър
януари 19, 2011 at 17:58
последно, де ли дянахте кучо?
навярно живот си живее в нечий уютен дом? сита, обезпаразитена, с очички, грейнали от задоволство….
Теодоси Бялков
януари 20, 2011 at 19:55
Много приятно за четене , достави ми удоволствие , намерихте ли му двор ?
Musha Busha
януари 21, 2011 at 03:52
Да, Жоро е вече почетна гражданка на Годеч в къща с две деца и двор.