Другари и другарки, момчета и момичета, Госпожи и Господа,
Хващам пътя.
Каня приятелите и колегите да си кажем чао тази събота. Звъннете да Ви кажа къде и в колко.
Публикувано в: Просто хрумки | Етикети: Бруно, Съмнения, Хари Потър, гледане, malchikgay, четене, Twilight
Е как така стана вече август?!?!?! Онзи ден валеше и марширувахме (е, някои да, други не) на 1-вомайска манифестация, а вече дошъл летния rush hour.
Не ми се очертава лятна ваканция и Мохито на плажа под чадъра. Завиждам на всеки, който сега потъва в блаженство на някой плаж, някъде. Ето Ви нещо за зяпане.
malchikgay ме зарадва (отново!) с интересни текстове. Препоръчвам горещо Бифобия, Аз рекламирам, Лечение, но всичко, останало, изписано от malchikgay (особено през юли) също си заслужава.
Гледайте, не, ГЛЕДАЙТЕ „Бруно„! На ЛГБТ хората препоръчвам да влязат в киносалона с предварителна нагласа да не се обиждат, а на хетеросексуалните – не напасвайте сцените с реалния живот, няма такова нещо. Филмът е страхотно риалити и не е пародия само в гей-сферата, а за (почти) всеки аспект от живота.
Хари Потър, акнето му и Нечистокръвния принц (Внимание: препратката към линка разкрива сюжета на филма).
What happened, Joanne Rowling?! Може би съм твърде свикнала с колекцията от предишни Хари-Потъровските филми и затова за този се чудя дали има място до останалите. В края на филма ме преследваше усещането, че гледам „Титаник“… Отново и отново…
Много, много горещо препоръчвам да гледате Съмнения (Doubt). Мерил Стрийп отдавна не може да ме изненада, а само да ме очарова с таланта си. След „Дяволът носи Прада“ (ауч!), където просто ми спираше дъха, в „Съмнения“ Мерил Стрийп, както и колегите й, са просто невероятни! Актьорите наистина играят с очите си, лицата си, с мълчанието си. Гледах филма два пъти и в двата случая стигах до различни заключения. Ако не сте го гледали, направете го, веднага. Това е must-see филм.
Друг път ще препоръчам и книжки. В последно време около мен е като тийн-библиотека с разни Затъмнения, Помрачавания, Заник и Утрин и други Умопомрачения, а има толкова много смислени книги за четене… Специално за Светльо, ето ти нещо за зяпане и на теб:)
Публикувано в: Да си кажа... | Етикети: Daniel Cloud Campos, Мадона, афтърпарти, концерт, ID Club, Madonna
Ще има трима DJ. Paul De Pascale пристига специално от NY. Expose, танцьори. Специална сцена.
Ще се продават предварително билети на цена 15 лв. в самата вечер входа ще е 20 лв.
Продажбата на билети за вход и резервации започва от 1 август.
И едно допълнение от мен. Мадона не излиза след концерт, обикновено. Просто се загръща в хавлия и мълчаливо се прибира в хотела си.
Това не е толкова важно сега.
По-важното е, че на афтърпартито ще дойдат танцьорите на Мадж.
И най-важното е, че Daniel „Cloud“ Campos ще е там. Ето ТОЗИ Даниел:
Щях да кажа „жена ми да ме прощава“, но тя е точно толкова захласната по него, колкото и аз. Така всеки си има по един литературен загадъчен белокож и студенокръвен герой, за който да бленува:)
See you there.
Публикувано в: ЛГБТ | Етикети: ЛГБТ, активизъм, гей, лесбийки, медии, парти, lgbt, хомосексуални, Rainbow Friendship
dete пак пише страхотно. Просто прочетете това. Ето част от него:
от два дни искам да напиша, а просто не ми идват думи, и чакам някой пръв да го направи, за да ми дойде вдъхновение. първа беше биляна. и не че преди това не изгледах всички репортажи и клипчета, и изчетох всички тъпотии и несъответствия в медиите – като брой участници, като действия, та мотото ли не беше Rainbow Friendship, та хомосексуалисти ли не бяха!
нощта преди the big day ме беше страх, но когато се събудих след по-малко от 6 часа сън, вече нямаше такива чувства, но по пътя към ндк се питах дали всички, които срещам, знаят къде отивам, и че ей сега ще надяна един цветен гащеризон, ще надувам свирка, заобиколена от полицаи и после пак ще се слея с всички. после вече успокоение в офиса на ‘джемини’ сред всички организатори и доброволци, докато се преобличаме, разпределяме ‘позиции’, последни наставления и довършителни неща, размяна на телефони, снимки с цялото бойно снаряжение. в офиса идват и двете майки, които ще носят транспаранта ‘ние сме техни майки и ги обичаме и подкрепяме’ и аз не мога да им се нарадвам. и накрая строени долу във входа, чакаме полицаите да дойдат да ни преведат до ндк.
излизаме и о!чудо – небето не се пропуква над главите ни. не знам защо очаквам да стане нещо изключително. то от толкова заплахи, мерки за сигурност и частна охрана, човек се филмира, че отиваме на война. а и с тия каски.. вървя най-отпред с пожарогасител в найлонова торбичка и си мисля кви сме странни на хората, с които се разминаваме, а полицията само им казва да минат вляво, вдясно, да стоят на място, а на нас да се дръпнем от храстите. на ндк се разпределяме на трите кпп-пункта (много ми е смешно как звучи) за фейсконтрол (да, и това) посредством гей-дар и наци-дар! и аз търча – оказва се, че на нашия сме забравили пропусквателни лентички да вземем. на моста се трупат хора, потя се с каската, а през нашия пункт никой не влиза, поне идват през другите. полицаите и частната охрана са ок, едни момчета седят на спирката и ни подвикват глупости, и те току ходят да ги порверяват, искат им документи, а един журналист ги снима.. идват и калоянчо и софи с неин приятел и аз много се радвам. нямам възможност още да се нарадвам на хората в множеството, но и за това има време.
събираме се да тръгваме и аз съвсем не знам какво се случва. вървя с всички и по едно време чувам глас на някой от организаторите да застанем на равни разстояния и чак тогава схващам защо съм там и бързо се измъквам от тълпата, заставам отстрани, следя кой накъде се движи, полицаите и охраната през цялото време подвикват ‘влезте навътре, да сте по-компактни, по-бързо, по-бързо’, някои хора от шествието ме поглеждат, аз им казвам ‘по-бавничко.. нас слушайте’ и ми е смешно. оглеждам се колкото мога, виждам единствено, че всичко е наред, само полиция и празни пространства. има зяпачи надалече, по-късно на снимките виждам и средните им пръсти, благодаря, имам си и мои. чувам организаторите да съобщават по радиостанциите за някакви съмнителни лица, но не виждам какво се случва с тях по-нататък, по-късно видях полицаите да удържат някакъв човек. и все вървя и чакам да се случи нещо лошо. а нито виждам, нито чувам някакви масирани действия срещу нас. в шествието виждам генади кондарев от ‘зелените’, онзи ‘гръцки’ актьор, на чието представление все не отивам, много хора, които съм виждала на протести, прекрасната яна пункина – отново снимаща.. и много красиви момичета. музиката от платформата с танцьорите и елза се чува слабо, а и аз съм доста назад, което значи, че хората сме доста и се радвам. но чувам химна ‘i will survive’ и кайли миноуг и се опитвам да се отпусна и да се позаклатя малко, но не мога, а само се оглеждам. и журналисти с камери или изобщо всякакви хора с апарати се мяркат, в шествието и извън него. мъкна кашонче със знаменца, които са се залепили и не мога да ги раздавам на хората, така че връчвам на калоянчо и на един от другите доброволци един наръч знамена и заповядвам да ги оправят и раздават, хаха. и явно някакви хора ни махат от домовете си, щото всички гледат нагоре и също махат и се смеят, веят знаменцата и съвсем не разбирам кога сме стигнали до попа, където се е строила тълпа и гледа. платформата изчезва и ние продължаваме по графа към ‘червената къща’. някакви момчета близо до шествието се спират и викат нещо за някакви педали и аз надувам свирката, те свирките са за това – заглушаване на страничния шум. на завоя до мимас един от охраната до мен е уцелен с нещо, оказало се портокал! и така почва дългото влизане в ‘червената къща’. районът още е отцепен, но не липсва публика да зяпа фрийк-шоуто. не знам къде се побират всички тия хора, но който чуя, че смята да си тръгва, почвам да му обяснявам цаката с такситата, крий знаменца и значки и т.н. и усещам, че изобщо не искам да говоря за криене, а да им кажа да се сдобият с още по-големи знамена и да си ги развяват постоянно където и да са.
Публикувано в: Да си кажа... | Етикети: Истината или се осмеляваш, игри, Go Fish!, секс
Всеки си има бутон ON/OFF. Моя бутон е лесен, но едно от нещата, които ме включва моментално, е Roisin Murphy. От два дни активно цикля на Overpowered. Сега, докато за n-ти път слушам Primitive, се сещам за едно неофициално социологическо проучване*.
С кого, ако правите секс, няма да се брои за изневяра?
Проучването с общо 5 позиции (може да ви се струват малко, но пробвайте наистина да ги подредите) си има подточка а) българи и подточка б)хора, извън България. Класацията не е ограничена по възраст, пол или друг признак. По принцип е добре човекът, с коготo бихте правили секс, без да се брои за изневярва, да е още жив, но не е задължително:)
Неофициалните социологически проучвания изискват да се провеждат на маса, след известно количество алкохол и неагресивно настроени гости. Аз като кажа, че в моята топ 5 класация от БГ-личности влиза Цветана Манева (макар и не в челната тройка), обикновено (поне досега) реакциите са ужасни, както и коментарите.
И като си говорим за секс, играли ли сте на Go Fish!? Правилата уж са най-лесните на света, макар че винаги има някой неразбрал на масата. Играе се по следния начин: казвате някаква констатация „Никога не съм правил/а еди-какво-си“ и ако сте го правил/а, пиете. Ако не сте, не пиете. Не се играе с обстойни констатации, като примерно един приятел поляк, който каза: „Никога не съм правил секс в 3 през нощта в един вагон на ЖП гарата в Гданск с едно момче, на което не запомних името“. Нема мноо сми, разбирате ли. Ако констатацията е интересна (понякога е изненадващо какъв интересен сексуален живот водят хората около вас, без да подозирате), тогава удряте по масата и казвате: „Кажи, кажи!“ и човекът трябва да си разкаже цялата история около констатацията (ако е пил, разбира се, но това вече го схванахте).
А на „Истината или се осмеляваш“ играли ли сте? Струва ми се, че няма нужда да обяснявам правилата.
Всъщност, това ме навежда на мисълта доколко сексът е табу за вас? Колко открити са хората и вие самите да говорите за секс?
* идеята за неофициалните социологически проучвания не е моя, а на Главната, или поне аз от нея за пръв път я чух.
P.S. Днес, освен че си спамих собствения блог и Facebook, от миризмата на препарати за чистене вкъщи (петък вечер се чисти най-добре, за да можеш през уикенда да лежиш като марцина, както казва майка ми) явно изпращях и почвам да пускам идиотски постове. Наистина се надявам някой да вземе да коментира тази тема.
Публикувано в: Просто хрумки | Етикети: Емилия Масларова, професор Ъмбридж, Professor Umbridge
Give it up! Хари Потър в жив и неговите учители живеят в блога ми!
Ежедневно, Professor Umbridge генерира най-много посещения на блога ми. Ето я и нея:
Да не се бърка с:
Не знам дали някой от феновете на Масларова Professor Umbridge остава да прочете и друго, но няма значение. Айде сички към премиерата на новия Хари Потър, да видим има ли акне вече!
Публикувано в: всичко за майка ми
Познавам (добре) една жена, която има особени навици. Тя самата се страхува от компютри, но има една съседка, която следи блога ми, затова няма да казвам коя е жената. Тези, които я познават, да я посочат с пръст. По принцип, Жената е скарана с въпросната съседка, заради едни кучета и мъжа на съседката, който не обича кучетата и Жената, затова се надявам да не й каже какви ги плещя тук за нея.
Жената е образована и възрастна, с много интересен и често ужасно труден живот. Може би е най-възрастната и запалена „феминистка“ (кавичките са допълнително добавени с да се виждат като ГОЛЕМИ кавички), която познавам. Тя се справя с всичко, не само собствения си, но и този на останалите около нея животи. Сама, и без усилие и натиск, признава, че мъжете са „полезни“. Те докарват допълнителна пенсия и заплата, за да се купуват нафта и пеньоари. Носят тежко и се качва(ха) на покрива да пренареждат керемидите, разместени от кибуца котки, които Жената отглежда у дома. Полезни са да се появиш под ръка с тях на светско събитие (каквото, според Жената, е сватбата на братовчедката), вместо да ходиш сама и да няма кой да държиш по ръка и да носи подаръка тенджера под налягане. Също вършат работа, ако се наложи да счупиш нечия челюст, макар че, като се замисля, Жената досега си е вършила тази черна работа сама, дори веднъж мъжа й беше причината. Не, като се замисля, едно момиче на около 7 години беше причината, после баща й го отнесе, а Жената отиде да разбие носа на този, който после заплаши мъжа й (демек бащата на момичето) (може би вече съм писала за тази история, затова да не се повтарям).
Жената смята, не, тя вярва убедено, че всяка бяла техника има летателни часове. Във фабриката за производство всяка техника получава презададен брой летателни часове на функциониране. Това значи, че всяка бяла техника е програмирана да работи определен брой години (за предпочитане е да са поне 20, иначе техниката не струва). Жената вярва, че производителите на телевизори имат таен картел с рекламодателите. Схемата работи по следния начин: рекламистите правят реклами, които изземват средно около 15 минути летателно време около, преди и по време на любимия сериал. По този начин, за три любими сериали дневно се изхабяват 45 минути летателно време на телевизора. Следователно, телевизора изразходва летателните си часове по-бързо, заради рекламите, след което изгърмява (в главата на Жената всяка техника гърми, изгърмява, изгаря и все събития, свързани с искри и шум) и човек е принуден да си купи нов телевизор. Веднъж разгадала тайния картел, само като мерне реклама, Жената изключва телевизора от дистанционното, после от копчето On/Off и после от тока, за да е сигурна, че никакъв летателен час не се изнизва тихомълком по кабела към рекламистите.
Абсолютно всяка техника в къщата на Жената е покрита със специално ушита покривчица, да не се праши. Когато си купи последната микровълнова печка (предната изгърмя разочароващо само след 15 години ползване, какъв срам!), Жената избра най-голямата по вместимост, защото повече винаги е по-добре и по-големите неща са по-качествени, разбира се, италианска. (тук дори да не споменавам за сагата на Жената с хладилниците и фризерите, че…) За Жената италианско=качество, макар че Singapur не се намира в Северна Италия… Вероятно заради това предната микровълнова изгоря толкова бързо – не беше италианска. Новата микровълнова фурна се ползва в изключителни случаи, обикновено когато има гости и няма време. Иначе кафето се топли с бързовар, храната на газовия котлон и т.н. Ползването си има определени правила – ако ще се претопля чиния леща, примерно, лещата се сипва в специална порцеланова чиния за микрото (Жената така нарича фурната), върху нея се слага друга специална за микрото чиния, за да не пръска (?!). Почти се претопля, в смисъл – леееееееееко да е на стайна температура (летателните часове, ей!), след което цялата вътрешност на микрото се почиства и вратичката се оставя задължително отворена, да се проветрява. Отгоре се застила специално направената покривчица.
Покривчица има за всичко. Както и правила. По правило, стар чадър не се изхвърля. От спиците се правят колци за домати, макар че Жената не отглежда домати в двора си от 1989-та, но има готов арсенал от колци и винаги може да започне на отглежда пак. Платът на стария чадър се сваля и от него се прави супер симпатичничка покривчица, която да се сложи върху мушамата или втората покривка на масата, за да не се праши покривка 1. Най-котируеми са чадър-покривките с флорални мотиви.
В къщата на Жената има специални чаши за всичко. Там не е ей така, фриволно, да вземеш някоя чаша и просто да си сипеш вода! Шшш, алоооооооо, ти къде се намираш!? Има специална стомна (Жената е абонирана за продукцията на Копривщица и Чирпан) за вода във всяка стая (или трябва да я нарека Одая?), до която има специална чаша за вода. Обикновено това е бивш стакан за чай, на който Жената е оплела шапчица да не се праши чашата. Think I’m kiddin’? Ето: 
Една от чашите за коняк, които Жената ползва за червено вино, преди години беше случайно намазана с блажна боя. Въпреки това, за да не се нарушава сервиза, Жената още си я ползва.
Правила си има за всичко, за всеки гост и повод. Първо, като влизаш в двора, внимаваш 1) да не изпуснеш кучетата на улицата (винаги има риск да се оплетеш в собствените си крака, докато ги буташ; да те наскачат всякакви по размер, порода и цвят кучета; да ги изпуснеш все пак и, за нищо на света не казваш на Жената, а хукваш по улицата да ги прибираш – много е страшно, ако й кажеш, че си постъпил/а безотговорно и си ги изпуснал/а); 2) портата се „заключва“ срещу скачащи и бягащи кучета с едно райберче от вътрешната страна; 3) почти на портата си събуваш обувките, с които ходиш навън (двора, както всички знаем, е „вътре“) и си обуваш шльори (това е някаква украинска дума за чехли, пантофи, джапанки и други шльори). Ако времето позволява, стоиш навън, в двора (т.е. „вътре“ от улицата). Ако е кофти, вземаш сериозното решение да влезеш в една от къщите. По правило, къщата (която наистина е къща, за разлика от другото … нещо) се посещава като мавзолей – или да се видят новите китеници, или да се спи или по друг основателен повод. В другата …къща пропусквателния режим е по-лесен. ЗАДЪЛЖИТЕЛНО си събуваш шльорите на входа, НИКОГА не стъпваш на прага, за да не внесеш мръсно вътре и влизаш в Страната на чудесата. Вътре е цветно, кичозно, претъпкано, ниско и хладно. Жената има летен комплект завеси, китеници, килими и покривки (и за столовете), и зимен такъв. Летния е зелен, зимния е бледо розов, но и двата поддържат много ниска температура в къщата. Влизаш и стоиш като пън, чакаш да ти посочат къде да седнеш. Груби нарушения, които могат да доведат до незабавното ти изгонване и линч, са: 1) да си оставиш чантата на леглото/дивана!; 2) да си метнеш връхната дреха другаде, освен на закачалката!: 3) да седнеш (О, НЕ!!) на дивана, на китеника!!!!, вместо на стола (ако много хора сядат, се налага китеника да бъде пран на двора с маркуч и щерката на Жената, на четири крака нагъзурена с едно кило перилен препарат, една четка, много студена вода и няколко часа изгубен живот и много, много срам), а и при прането на китеника му изветляват цветовете и няма да се виждат розите след, има-няма, 25 години, което си е загуба! 4) Пуши се навън, освен в много, много редки случаи, когато може да пушиш вътре, долепен/а на прозореца, който едва се отваря два пръста, отново обрамчен от райберче, с мрежа против котки, комари и друго и заради осемте пласта блажна боя, с която е мазана рамката на прозореца в последните 20 години.
Последното правило, което ще споделя за тази Жена, е боядисването. Жената на няколко години изкуква центробежно и почва да боядисва всичко и всички. Преди няколко години, примерно 10, цвета беше слонова кост. После, някак си, мина на кафяво. Сега, от 3-4 години, цвета е зелено. Боядисва се с алкидна боя, всичко – пейките на двора, краката на масичките, покрива, вратите, варели за нафта и без нафта, стълбовете на простора, цокъла на всичко, тоалетната чиния, земята в банята и тоалетната, портата, пощенската кутия, столове, скари, къщата на кучетата, самите кучета, опашки на котки и каквото успееш да намажеш. Жената не признава латекса и други такива глупости. Стените се измазват хубаво с блажна боя. Не се цикли и маже с гипс, защото няма време (Жената обича бързите и ефикасни неща!), а с блажната боя се циментира всяка пукнатина на стената или другаде.
Спирам дотук с навиците на жената, че все пак се надявам (с или без помощта на съседката) пак да мога да я посетя тези дни. Все пак сина ни е там всеки уикенд:)
Някой да може да ми намери този филм? Моля (дружките ми), абстрахирайте се и не ме *бавайте за главния герой и асоциациите със Затъмнение, Притъмняване, Почерняване, Призори и други слънчеви цикли.
Може да не е съвсем по „темата“ (за да стане по „темата“, заменете him с her, смисълът ще е същия), но просто се заслушайте в думите на Lisa Stansfield:
I may not be a lady
But Im all woman
From monday to sunday I work harder than you know
Im no classy lady
But Im all woman
And this woman needs a little love to make her strong
Youre not the only one…..(chorus)
He holds her and hangs his head in shame
He doesnt see her like he used to do
Hes too wrapped up in working for his pay
He hasnt seen the pain hes put her through
Attention that he paid
Just vanished in the haze
He remembers how it used to be
When he used to say
Youll always be a lady
cos youre all woman
From monday to sunday I love you much more than you know
Youre a classy lady
cos youre all woman
This woman needs a loving man to keep her warm
Публикувано в: ЛГБТ | Етикети: БХК, ЛГБТ, активизъм, враждебна реч, гей, дискриминация, дискусия, лесбийки, медии, мръсно, lgbt, хомосексуални, хомофобия, Rainbow Friendship
БХК са публикували на сайта си два интересни анализа на прайдът Rainbow Friendship. Чувам мнението на БХК, поради няколко причини – Джемини и БХК работят добре в сътрудничество от много години; Марги Илиева беше адвокат по ЛГБТ дела доста време, още откакто ЗЗсД влезе в сила; пак БХК и Марги представляваха Джемини в няколко дискриминационни дела, в това число и срещу Волен Сидеров. С други думи, БХК, макар и не със специалнизиран фокус върху ЛГБТ проблематика, имат теоритически и практически опит в не-дискриминацията на база сексуална ориентация.
На пресбрифинга преди самият прайд Марги предизвика яростна (макар и, според мен, преувеличена и доста лична) реакция от страна на журналист, заради критиката си към медиите, които все още не само, че не цензурират враждебната реч, но напротив, използват я, за да продават заглавията. Ако аз бях казала същото, едва ли някой щеше да се впечатли, поне моя остър език е познат. Съгласна съм с това, което каза Маргарита и го подчертах, когато на заключителната пресконференция след прайда и аз почти се скарах с няколко журналисти заради отразяването (ъм…кое?) на прайда, използвания език и горчивото усещане как на шествието е дошъл един журналист, който после е пратил текста си на останалите медии. Може да греша, но наистина имах такова усещане. Пост-прайд публикациите ме върнаха в 2003-та година, когато смятах, че 168 часа Е вестник и на страниците му четях „Парадът на различните“, „Шествието на хомосексуалистите“ и други словоблудства. Моля, ако случайно някой журналист чете това, да не се засяга, аз казах какво имам предвид на пресконференцията. А и не аз трябва да уча как да се пише материал на социална тематика. Аз само ги чета.
Ето впечатленията на БХК за прайда. Споделете.
Празник под засилена охрана
На 27 юни тази година някак тихо и без кръвопролития се състоя второто в страната шествие на LGBT (lesbian, gay, bisexual and transgender) общността.
На пресконференция в БТА, докато българската страна се поздравяваше с успеха, че такова събитие изобщо е възможно да се случи у нас, при това два пъти, чуждестранни делегати изразиха огромното си учудване от засилените мерки за сигурност.
Действително шествието на различните приличаше повече на транспортиране на ключови свидетели по антимафиотско дело: участниците бяха тройно изолирани от външния свят – с наета охрана, полиция и специални части, бяха им раздадени каски и изрични инструкции „Не се отделяйте от групата и си пазете лицата!“, а ако някой искаше да си тръгне след шествието, беше предупреждаван: „тогава няма вече да носим отговорност за вашата безопасност“. Стигна се дотам, че някои от дошлите да подкрепят с присъствието си идеята и да покажат толерантност не бяха допуснати от съображения за сигурност.
Ако разпознаването на един човек като хомосексуален води до такива рискове, а то носи, както се видя на 28 юни миналата година, значи обществото ни наистина боледува от особено остра алергия към всичко, различно от патриархалното. Ние открито мразим хомосексуалните по същия начин, по който мразим ромите, възрастните и децата с увреждания: те ни карат да се чувстваме неловко. А така имаме нужда да мразим някого.
Пасивната (не)толерантност на „нормалността”
Димитрина Чернева
Отидох на тазгодишния гей-парад със смесени чувства. Не, не защото бях обладана от страховете на богословите, че някой ще се опита да отвоюва територията на нормалността, да заличи границата между нормално и ненормално, та дори да покаже ненормалното като по-стойностно от нормалното. Натрапената баталност на този малко архаичен сюжет би могла да екзалтира носталгията по един свят с фиксирани ценности и замръзнали контури. Синодалните опасения явно изхождат от рязкото разграничение между „нормално” и „ненормално”, между „естествено” и „противоестествено”. На мен обаче ми е трудно да прокарам тази граница. Давам си сметка, че подобно разграничение се дължи на обикновения социален морал, а в него знаем има толкова много условност и лъжа.
Питам се дали българските клирици, които издигнаха лозунга „Вън хомосексуалистите от България”, ще припознаят себе си в множеството, събрало се да убие с камъни уловената в прелюбодейство жена? Очевидно адептите на Мойсеевия закон не осъзнават лекотата, с която подобно разграничение ни оплита в мрежите на лицемерието. Защото ако съвестта ни осъжда безусловно всяко полово отношение, което не води до единството и утвърждаването на личността, то ясно е, че „извън този принцип е невъзможно да се намери критерий за различаване на нормално и ненормално в половата област“.
Всъщност смесените ми чувства са продиктувани по-скоро от убеждението, че въпросът за пола, любовта, а и сексуалната ориентация е дълбоко личен. Че изборът, който прави човек в сферата на еротичното, е интимен, а всяко надничане, обсъждане или отсъждане от страна на външните погледи е неуместно и недопустимо.
