Муша-Буша в пространството

„Обществен морал” се използва като основание за ограничаване на свободата на движения, свободата за упражняване на религия или вярвания, свободата на изразяване, свободата за провеждане на мирни демонстрации и свободата на сдружаване, както и правото на личен живот, докато „моралът” всъщност е основание за изключване и недопускане на пресата от съдебни заседания. Това е записано в няколко протокола от заседания на Европейски съд по правата на човека.

Не съществува универсално приложим стандарт за морал. Възприятието и съдържание на „обществения морал” е относително и зависи от времената и от мястото, особено в съвременния свят, чиято основна характеристика е пъстротата и разнопосочността на мненията по даден въпрос. Следователно, преобладаващите морални стандарти в една държава трябва да се вземат предвид, когато трябва да се определи дали конкретно предприето действие е било необходимо в защита на тези стандарти. Това е предварителна аларма предвид възможен дискриминационен не само за гей-общността закон за лобизма, защото моралните въпроси не са въпрос единствено от национално естество, особено в плуралистично и многоетническо общество, чиито граждани може имат различни и понякога противоречащи си възгледи за морала. Наложените от държавата ограничения за упражняването и даването на права трябват да вземат предвид този факт и „общественият морал” не трябва да бъде използван от държавата за насърчаване на предразсъдъци или промотиране на нетолерантност. Изключително важно е да се защитават гледните точки на по-малко представените групи в едно общество, в това число тези, чиито възгледи биха шокирали, обидили или разстроили мнозинството.

Терминът „защита на обществения морал” обхваща не само защитата на морала на обществото като цяло, но и защитата на морала на индивидуалната личност от това общество. Това може да изисква гарантирането на морални стандарти на обществото като цяло, но включва и изисква да се гарантират моралните интереси и добруването на конкретна част от обществото, например децата. Изразът „обществен морал” означава именно това, а не личните морални възгледи на отделно лице. Следователно, личният морал на едно лице е основание, ирелевантно за целите на забраната въпросното лице да се ползва от някакви права.

Горещо препоръчвам да прочетете Хомофобия – Как парламентът иска да забрани на гейовете и лесбийките да защитават правата си, публикуван в Капитал. След като прочетете и коментарите под текста, погледнете новината за същото събитие, но в разширен и допълнен вариант в Стандарт. Не забравяйте да прочетете коментара под материала. Отчайващо малоумен е.

И още за морала в блога на жена ми.