Муша-Буша в пространството

Малко като Twitter-update. Страхотен уикенд си изкарахме с жена ми.

1. Family Reunion обяд с нашите и сестра ми и мъжа й. Такива събития се преживяват с много алкохол, музика от хола (да заглуши разговорите), половинчасова настройка за предстоящото събитие с медитация и предварително успокояване на последващите нерви и неудържими изблици или да хвърля майка ми от прозореца, или аз да се хвърля. Тая жена е пълно wacko. Трябва да си направя нов таг – майка ми, wacko-то.  Обядът завърши точно навреме, преди баща ми и майка ми да си спомнят защо са се развели и да се хванат за косите. Майка ми много я бива в това да пили нервичките на околните, има жената вроден талант какво, на какви децибели с какво темпо на тембъра да ти изпили всички нервни окончания.

2. От поне две столетия не бяхме ходили на кино с жена ми, ей така, да си подържим ръцете като тийнейджъри и да посмучем кола с пуканки в салона. Пътят на промените се оказа много бавно-развиващ се (не като умствено изостанал, а като ритъм на действието), но Кейт Уинслет след  Четецът все още е в класацията ми на филмите-в които, ако участва тя-ще гледам. Лео Ди Каприо не можеше да е по-неподходящ за тая роля. Хубав филм, глупав, предвидим край. Един такъв край направо ти обезмисля престоя в киното.

3. Благодарение на GGW,  се сдобих с чистак нова плейлиста за Essence. Преди време една девойка се опита да ме подкупи с 5 лева, да пусна гръДско. Докато аз все още размишлявам гръДско или сръПско да пускам вече, тази събота наблегнахме на CSS, Peaches, The Bangles, Spice Girls (не се смейте, просто нямате представа колко са котируеми още), Thin Tings, Blondie, Republica и други (вече) лесбо икони. За пръв път в барО прозвучаха парчета, които сме слушали в 9 клас, но още ни радват. Обмисляме да спретнем някакво парти с … викторина:) Елън Де Дженерис е: а) марка омекотител; б) тайната годеница на Обама; в) най-добра водеща на токшоу в САЩ, Out&Proud лесбийка, щастливо женена за Порша де Роси; г) артистичния псевдоним на баба ти.

4.Най-добрият завършек на един хубав уикенд е да срещнеш първото селебрити в живота си. Моето първо селебрити беше Колин Фарел. Закусвахме привечер с жена ми в едно кафе на ъгъла на Славейков и Гарибалди (вкусна храна, ужасяващо обслужване), когато Колин Фарел влезе с хубавелка, с която се целуваха. С жена ми се забавлявахме как предполагаемият собственик на заведението отиде лично да ги обслужи – или защото обслужва Колин Фарел, или защото е единственият, който говори английски в заведението. Две момичета на съседната маса си счупиха телефоните, препотиха се сто пъти, изчервяваха се на смени, но, за наше съжаление, не дочакахме да захвърчат сутиени. Колин Фарел излезе на пуши навън (греда! седнали в канцероген-free зоната). Ние си тръгвахме с жена ми и на излизане почти се сблъскахме с Колин Фарел. Аз спекох, некак си, и казах: „Hey, welcome to Bulgaria!“ (!??!?!?!). Човека ме прегърна с една ръка и каза: „Thank you, darlin’.“ Хубав човек, майка му добре го е възпитала:)

5. Преди няколко години с бившата ми участвахме в един боулинг турнир. За да участваме, тренирахме  един месец заедно със спортния клуб Тангра-България. Турнирът беше във Франкфурт, бившата ми спечели 14-килограмова невероятна кегла, прозрачна с вградени делфини, за последно място. Аз бях някъде в последните 10 от общо около 50 участника. С жена ми все се заплашваме взаимно кой кого ще смачка и решихме да проверим. В първата игра аз явно си спомнях къде да си пъхна пръстите, опитвах се да не се хвърля по пистата и да не мятам в съседната писта. После обаче я размазах просто с ЦЕЛИ 108 точки (награда като за първолаче). После играхме с едни приятели, като три жени се състезавахме за последното място, но аз загубих – бях по средата на класацията.

6. Най-кофтито на един хубав уикенд са две неща – 1) бакшиш, който не спира да псува на майка, мангал, педал, джагал, миндил и прочие и 2) третата част на Блейд. Някой да го ухапе човека, да спре да се мъчи вече, баси. Само ние ли ще се мъчим с две продължения на Блейд!?