Писмо за довиждане

Здравейте,

С това писмо искам да благодаря на членовете на БГО „Джемини”, доброволците и всички колеги, с които съм работила за ЛГБТ каузата в последните 5 години. С това писмо Ви казвам и довиждане. Аз напускам БГО „Джемини”.

Присъединих се към организацията през 2003 година като доброволец. Тогава БГО „Джемини” се намираше в сериозна организационна криза, останала без членовете си, с минимални перспективи за бъдещето. Целият ресурс на организацията се изчерпваше в Десислава Петрова и мен. На едно повратно Общо събрание през април 2004 година аз бях натоварена със задачата да възстановя БГО „Джемини” и да я направя работеща и необходима за хомосексуалните, бисексуалните и транссексуалните. Тогава се създадоха още няколко ЛГБТ организации – Куиър България, Ресурсен център за лесбийки и бисексуални жени Билитис, Спортен клуб Тангра-България, Сенсус. Поискахме помощ и подкрепа от тях за стабилизирането на БГО „Джемини”, но тези, които не бяха против съществуването на организацията, заеха пасивна позиция в очакване да преценят дали биха помогнали вбъдеще, когато организацията се възстанови. С Деси Петрова тогава работихме денонощно, за да намерим екип, да възстановим доверието в членовете и да положим нови основи за една нова БГО „Джемини”.

Вложих в работата си неумоверни усилия, емоции и целеустременост. През тези пет години БГО „Джемини” не беше просто работа за мен. Тя беше най-близкия ми другар, приоритет пред семейството ми, денонощна кауза, огромна болка и радост. Всеки неуспех на организацията е бил за мен личен провал, а всяка спечелена стъпка напред – несравнимо удовлетворение и мотивация да продължавам все по-усърдно и с още повече усилия.

През тези години и аз, и организацията порастнахме много. От неуверените, на моменти партизански, стъпки до умението да си търпелив, да признаваш грешките си и да се учиш от тях, да предвиждаш ситуациите и да планираш внимателно стратегията си. Срещнах и работих с много хора, някои – много мотивиращи, други – ужасно трудни характери, но всеки от тях ценни заради това, което са и заради това, че бяха в Джемини. Работата ми понякога беше съпътствана от критика, хулене и обвинения от познати и непознати, на които често съм искала да отговоря, но рядко съм го правела. Винаги съм вярвала, че не може всички да те харесват и одобряват, но верността към каузата за ЛГБТ правата и безусловната ми лоялност към БГО „Джемини” са ме карали да избирам внимателно битките си и да търся във всяка критика, хулене и обвинение повод да работя по-добре. Нерядко денонощната ми работа и усилия са оставали скрити за външен поглед и името ми е оставало неизвестно, но всеки, захванал се съзнателно с активизъм, трябва да приеме хубавите и неприятните страни на борбата си – човек не бива да е активист заради слава и да настоява успехите за една общност да са непременно лични постижения. А и в крайна сметка няма значение кое колко време ми е отнело и как съм подходила – успехът на БГО „Джемини” или личният ми успех в полза на ЛГБТ каузата е успех за равенството на гейовете, лесбийките, бисексуалните и транссексуалните в България.

Благодарение на страхотните и умни хора, с които работих в Джемини през тези 5 години, успяхме да постигнем големи неща и да направим живота на ЛГБТ хората по-лесен и по-спокоен. От 2003-та години реализирахме над 15 проекта за равенство на ЛГБТ хората; от останалите през 2003 година 9 члена на организацията, 76 души от цялата страна членуват днес в БГО „Джемини”; пуснахме първото ЛГБТ-предаване в българския ефир – радиопредаването Джемини по Радио НЕТ; 4 пъти отбелязахме Международния ден срещу хомофобията с публични акции; 3 пъти организирахме Гей&Лесбиън Културен фест; успяхме да променим политиката и използваната реч на 9 национални печатни издания, като днес има над 150% увеличение на публикуваните на тема ЛГБТ материали, като преобладава неутралното отразяване на ЛГБТ хората, а позитивното говорене се е увеличило с над 20%, за сметка на враждебната и обидна реч, която намалява прогресивно. Част от ежедневната работа на екипа на Джемини, в това число и моята, бе да направим законодателството равнопоставящо за хомосексуалните, бисексуалните и транссексуалните. Това е времеемък и труден процес, но в тези няколко години постигнахме успех с промяната на Наказателния кодекс, създаването и приложението на Закона за защита от дискриминация и – последната ни кампания – промяна на Семейния кодекс и узаконяване на еднополовите връзки и техните деца, битка, която все още се води и която някой трябва да доведе до край. Невидимостта и стигмата на ЛГБТ общността бяха винаги на дневния ми ред с приоритетни проблеми. Неизброимия брой медиийни участия, публични акции и информационни кампании, къде повече, къде по-малко ефективни и успешни, също допринесоха за положителната промяна на общественото мнение и за самочувствието на самите гейове, лесбийки, бисексуални и транссексуални. До голяма степен заради 28-та годишна конференция на ИЛГА-Европа, на която БГО „Джемини” беше домакин през 2006, и заради Прайдът „Аз и моето семейство” ЛГБТ темата стана част не само от обществения дневен ред, но и в този на политическите сили. Това са само част от успехите, които БГО „Джемини” постигна или спомогна да се случат през тези няколко години. Нищо от това нямаше да е възможно, ако до мен не бяха невероятните колеги, членове и доброволци на Джемини, хората, които са ме изкарвали извън нерви, правили са ме много щастлива, научавали са ме да бъда по-добър човек и професионалист, ставали са ми приятели или врагове.

Вероятно на някои от вас това писмо може да се стори патетично и емоционално, но това е моят живот, моята кауза и едни от най-хубавите, най-тежките и най-вдъхновяващите години от живота ми. Дори, когато се роди сина ни през февруари 2008, макар да исках и да имах нужда да се оттегля и да бъда със семейството си поне по време на майчинството си, нито веднъж не отказах помощ на БГО „Джемини” и хората, които работеха там, особено с организацията на Прайда. Още по време на бременността си през 2007 година, разработих програми и проекти, които да осигурят финансово и като дейности организацията до края на 2008 и след излизането ми в отпуск по майчинство. Дори и днес организацията очаква решението на финансиращи институции за 3 разработени от мен проекти за работата на организацията в следващите две години.

С това писмо днес аз ви казвам „довиждане”. Напускам БГО „Джемини” с огромно разочарование и болка, не защото не вярвам вече в каузата за равенство на ЛГБТ и не защото съжалявам за времето, нервите и усилията ми, вложени в организацията, нито заради рядко идващата благодарност или подкрепа за това, което правим. Това е кауза, в която съм дълбоко убедена и колкото възможности ми се удават вбъдеще, ще продължа борбата. Напускам организацията, защото съм категорично несъгласна с политиката, водена от Управителния съвет в последния месец и липсата на каквито и да е действия за справяне с катастрофалната организационна криза, в която БГО „Джемини” беше поставена от Петър Георгиев, Изпълнителен директор на БГО „Джемини” през 2008 година. На никого другиго в БГО „Джемини” организацията не е коствала повече, отколкото на мен и моето семейство, затова отказвам да гледам пасивно как вложеното от мен и хората, с които съм работила от 2003-та година, се обезценява и обезмисля, а организацията е оставена в бавна агония до закриването си. Дейността на БГО „Джемини” касае цяла общност и личното ми убеждение е, че за сериозността и кризата, до които Петър Георгиев е докарал организацията, трябва да знаят членовете й, защото това е тяхната организация и от тях зависи дали и каква ще я има вбъдеще.

Пиша ви това писмо, защото БГО „Джемини” е членска организация, тя принадлежи на членовете си и на ЛГБТ общността и се надявам вие да намрите потребност от съществуването и работата на БГО „Джемини”. Надявам се организацията да се радва на нов екип, нови и свежи сили, които да я направят още по-необходима и още по-полезна за ЛГБТ хората. Мисията, целите и дейностите на БГО „Джемини” зависят от ЛГБТ хората, те имат правото и властта да я променят и правят работеща и потребна.

Благодаря на всички, с които съм работила и които са ми помагали да изграждаме по-толерантна България за хомосексуалните, бисексуалните и транссексуалните. Използвам случая да се извиня на хората, които неволно съм разочаровала или обидила.

Служебната ми поща скоро ще бъде неактивна, затова, ако желаете да се свържете с мен, пишете ми на musha.busha@gmail.com.

С уважение,
Аксиния Генчева