Муша-Буша в пространството

Много ми се пише, ама…

Posted in Мръсотия до шия by Musha Busha on 15/12/2008

Много, много ми се пише, а и сигурно петимата читатели тук вече тотално са отегчени от липсата на всякаква вест и кост, но … просто нямам време. От социална активност нямам време да обърна внимание на собствения си социум.

Накратко, що за простотия е това с 2000-те хидяли лева за шамар вкъщи? За всеки син отпечатък  на бузата й от десницата на мъжО й ще дават по 200 лева ли? Ами ако я е шибнал с юмрук? Интересно ми е ако я смачка от бой и й счупи нещо в коридора на блока, тогава това, по закон, няма да се смята за домашно насилие, а за хулиганство, така ли? Без да се извинявам, че звуча сексистко, но не познавам мъж, пребит от жена си. За сметка на това, познавам жени, пребивани от мъжете си. За пореден път се убеждавам как тези, които пишат законите, живеят в паралелна вселена, gender-less вселена, в която няма други жени и мъже и няма хора. Не им го побира главата, че една жена, за да стигне до център за жертви на насилие или дори просто до полицията, няма да е изяла един шамар. За българската жена шамара не е домашно насилие. Счупеното ребро или разбития нос, заради който й вадят медицинско в Пирогов, носи усещането за домашно насилие, но тя не е много сигурна.

Другата свинщина е от телевизията, която и без това бълва свински работи почти непрекъснато, особено по време на рекламите (по време на рекламите наистина се самосъжалявам, че съм жена). Не мога да намеря запис, но вероятно (надявам се не) някои от петимата читатели на блога ми са гледали изданието на Dancing Stars, в което Сергей Станишев посети приятелката си.

Станишев, WTF?!?!?!?

Две неща безумно възмутиха мен и жена ми.

1. Човекът забрави, че е Мин.-Предс.  и отиде в шоуто.

2. Човекът  реши да бъде „човек“, а не Мин.-Предс. и отиде да подкрепя жена си. Наистина съжалявам, че нямам запис, защото е интересно да се видят жестовете му, начина му да говорене, цялото му поведение и език на тялото лице в лице с ЖЕНАТА, с КОЯТО ЖИВЕЕ и ОБИЧА. Нарочно е с ГЛАВНИ букви, защото ако не беше, тези от вас, които са го гледали, може и да не разберат.

За да не зацикляме на точка 2., искам да споделя мнението си по точка 1. То съвпада напълно с мнението на Димитър Денков и текстът му Шутаранга или за усета за недопустимост: „Личният живот на премиера изобщо не ме интересува. Появата му обаче в качеството на интимен приятел на участничка в танцувално шоу, чиято цел в края на краищата е печеленето на пари от реклами и SMS-и на наивни зрители, е сред ония примери, които свидетелстват за

пародийния характер на нашенската публичност

Нейна същностна черта е забравянето на ранговете, поради което се превръща, при всичките й евроукрашения и приказки за освободеност, в нещо като шутаранга. Какво е това, всеки усеща.“

И последно, но първо по важност: Асоциацията „Родители“ кани всички, които се чувстват съпричастни към гибелта на седем деца преди седем години пред дискотеката „Индиго“, да поднесат цветя пред паметника им на 21 декември.

4 коментара

Subscribe to comments with RSS.

  1. Longanlon said, on 16/12/2008 at 00:17

    не мога да разбера защо е нужен специален текст за наказания при домашно насилие

    насилието (физическо и психическо) си е насилие и е незаконно, независимо дали е домашно или не. това, че някой е женен за някого не намалява вината му, ако е упражнил насилие

  2. Musha Busha said, on 16/12/2008 at 13:07

    Прав си и не си прав. Домашното насилие е по-тежка форма на насилие, най-жестоките и безчовечни посегателства са обикновено извършени от близки на жертвата. Особено ако е психически тормоз. Другата разлика е, че когато това се случва в дома ти, от близките ти, особено ако е в присъствието на децата или е насочено към тях, заради идеята „моят дом е моята крепост“, малко хора биха нарушили свещеността на семейната тайна и биха се оплакали. Не забравяй и че закона за домашно насилие е Copy+Paste на американския закон и се издава ограничителна заповед.

  3. longanlon said, on 16/12/2008 at 19:03

    хм, така си е

    въпреки всички закони обаче ми се струва (от разкази, баща ми е полицай), че големият проблем не са законите и прилагането им, а най-вече да накараш жертвите на домашно насилие да погледнат през традицията да се мълчи и срама и да осъзнаят, че това, което им се случва не е редно

  4. Destiny said, on 17/12/2008 at 19:19

    Ehoo, chitatelite na bloga ti sa mnogo poveche ot 5 choveka :)
    Mnogo interesna tema podhvastash. Az sam bila svidetelka na nasilie i ot dvete strani: komshiykata mi ot gorniya etazh udryashe glavata na muzha si v stulbite, stoto bil piyan i edna nost go ubi, stoto mnogo hurkal. Ey taka prosto si go namushka s nozha. No susto taka sam prisastvala na poboi i tormoz v semeystvoto mi i mayka mi susto ne pozhela da sudi basta mi. Prosto se razvedoha. No naistina zhenite-zhertvi na nasilie tryabva da imat smelostta da potarsyat otgovornost ot vinovnite i da izlezat ot tozi ad.

    Po vaprosa za reklamite, koyto zasegna Aksiniya, ponezhe tova mi e lyubima tema :) – nay – draznesta mi e reklamata na Str8: Straight – there si no other way :( I bet there is :) !


Вашият коментар