Муша-Буша в пространството

Sad but true. Обаче логото на DMS е най-голямо.

При други обстоятелства съм абсолютно съгласна с мнението ти. В този случай не.

Защо съм съгласна с теб обикновено или защо сега съм несъгласна?:)

Да кажем, че в конкретния случай имам повече вътрешна информация за събитието. Но не това е важното. Въпросът е като цяло четем ли какво пише на флайера или, като видим известна марка или име, отказваме да четем и, не дай си Боже, да подкрепяме инициатива, защото това е друг ПР, не на каузата?

Ако флайера беше просто DMS и номера, тогава щеше ли да е различно?

Значи, както предположих, заради известното име не четеш съдържанието на флайера.

Не знам дали си виждала хората, които действително имат житейска необходимост от подкрепата чрез дарителски смс? Надеждата и отчаянието в очите им, с които поглеждат към всеки, който е готов да им помогне или те си мислят, че е готов. Тези хора преглъщат принципните си възгледи, за да спасят зрението си или да си платят още ден живот. Има немалко фирми, които имат фирмена социална политика и редовно подкрепят социални каузи. Жалко е, че основните причини да го правят са 1) данъчните облекчения (до скоро, заради малоумни изменения в законите за облагането) и 2) заради ПР-а. Повечето фирмени социални политики не засягат, дори не се докосват, до индивидуалната житейска драма на хората, които ползват DMS услугата.

В конкретния случай не си даваш сметка, че Планета и Пайнер допускат свободния избор на феновете си да изпратят смс. На концерта е имало няколко хиляди души (за национален срам, аф корс!), повечето от които са пратили смс ИМЕННО, защото любимата им телевизия ги подканва да го направят.

Няма начин такива кампании да не са белязани от личния или фирмен ПР на някого. Не съм фен на максимата „целта оправдава средствата“, но в определени случаи, като този, оправдавам средствата за още един ден живот и здраве.

Аз мисля, че темата отваря една нова – ако предположим, че институциите не са си ебали майката и не сме заточеници в собствената си държава, тогава нямаше да има нужда от DMS кампании, нали?

Това с дарителството не е само до икономическите показатели. Ангажимента да ти пука, да чувстваш съпричасност, да те е грижа и да искаш да промениш към по-добро не е просто дарение. Това, според мен, е необходимо, за да има гражданство, а не просто някакви хора, които съжителстват на обща територия.

Забележи, че дори рекламите за дарителство са комерс – ако няма кръв и зрителя не цъка с език, докато чука на дърво да не му се случи, кампанията няма да сполучи:) Това е йерархия на болката – най-много смс-а получава най-шокиращата кампания. Е, колко трябва да си зле, за да им пука на другите?